ДА ГРАДИМ БЪДЕЩЕ ЗАЕДНО: СВЕТОВНИЯТ ДЕН ЗА БОРБА С БЕДНОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО, КОЕТО ТОЙ ДОНЕСЕ

На 17 октомври 1987 г. защитници на човешките права и граждани от всички страни се събират в Париж , за да почетат жертвите на глада, невежеството и насилието и да изразят своето убеждение, че крайната бедност не е неизбежна. Те провъзгласяват солидарността си с онези, които се борят, за да я унищожат. Оттогава този ден е считан за Световен ден за преодоляване на крайната бедност и се отбелязва с различни събития на много места по света.

„Навсякъде, където мъже и жени са осъдени да живеят в крайна бедност, правата на човека са нарушени. Да се обединим, за да сме сигурни, че те ще бъдат опазени, е наш свещен дълг.”

Йозеф Врезински, основател на „АТД Четвърти свят – заедно за достоен живот”

Засега отбелязването на 17 октомври няма дълга история в България, за това бе важно смисълът му да бъде по-широко популяризиран. Тази година ежеседмичните срещи на „АТД Четвърти свят” с хора, водещи битка на първа линия за достоен живот, доброволци и работници на терен в България родиха идеята за изложба. С нея и поредица от събития между 18 и 20 октомври бяха представени формите на съпротива, които хора с различни житейски пътища водят ежедневно срещу крайната бедност.

Програмата от събития бе реализирана от „АТД Четвърти свят – заедно за достоен живот”, „Лекари на света” и „Детска архитектурна работилница”. Съдържанието бе подготвено заедно с хора в ситуация на крайна бедност от София, Пловдив и Сливен и техни приятели.

ИЗЛОЖБА

Изложбата открита на 18 октомври в галерия „Сердика”на Женски пазар в София отвори платформа за всички онези, които имат желание да изразят свободно опита си за това, какво представлява животът в крайна бедност. Тя представи снимки, видеа, предмети и творчество на деца и възрастни от работилниците на „АТД Четвърти свят” , „Мобилно училище Столипиново” и „Лекари на Света” .

Главните герои на изложбата бяха хора с различни истории за крайната бедност в България, обединени от битката за достоен живот. В галерията бяха показани пана с фотографии на сцени от ежедневието и провокиращи размисли към тях. Авторът на снимките е фотографът Мария Дачева, дългогодишен приятел на „АТД Четвърти свят” и доброволец в заниманията в кв. Захарна Фабрика и кв. Столипиново.

Пана с рисунки на сърца, творчество на децата, които ежеседмично участват в артистични работилници и силуети на децата от „Мобилно училище Столипиново” също бяха сред експонатите. На две места посетителите имаха възможност да оставят мнението си.

Тук може да разгледате подробно материалите от изложбата.

ОТКРИВАНЕ

Честването започна вечерта на 18 октомври с няколко думи за смисълът на Световния ден за преодоляване на крайната бедност. Беше показан и късометражният анимиран филм представящ изследването „Скрити измерения на бедността“, последван от работилница, ръководена от екипа на „АТД Четвърти свят”, представяща част от проучването. Така присъстващите имаха възможността да придобият начална представа за подхода, който е прилаган при провеждането му. Като резултат бяха споделени следните мнения:

„Крайната бедност, това е мъчение. Бедността може да е фатална; не само човек може да се разболее, но може и да умре. Разболява се сериозно и не може да работи.”

Ваня

Play with YouTube

By clicking on the video you accept that YouTube drop its cookies on your browser.

„Бедността е тежест, която те прегърбва, все едно носиш целия свят на раменете си. Но нещото, което винаги ни е правело силно впечатление, са очите (на децата)- радваш се на малките неща, които те правят щастлив.”

Мария и Магдалина

РАБОТИЛНИЦА С ГЛИНА

Следобедните часове на втория ден бяха посветени на артистични занимания на открито. Темата бе решена в общ разговор преди началото на работилницата с глина. Започна се с направата на човешко тяло, към което впоследствие, всеки може да добави, каквото сметне за необходимо към творението си.

Един от участниците, предложи фигурка, вдъхновена от дискусията предната вечер и така обвърза творческия процес с разговорът около скритите измерения на бедността. Преди края на работилницата пристигнаха и специалните гости от Пловдив по повод следващата част от програмата. Не пропуснаха да се включат в майсторенето с глина и в непринудените разговори наоколо.

КИНО ВЕЧЕР

Втората вечер бе посветена на прожекция на филм „Занаяти по наследство“, на Осман Юсеинов. Документална колекция от портрети на занаятчии в кв. „Столипиново“ в Пловдив.

„Героите от Столипиново са едновременно силни и раними в своята непосредствена искреност относно все по-несигурните условия за труда им.”

Осман

Янка, една от занаятчиите във филма и дългогодишен активист в начинанията на „Мобилно Училище Столипиново” и „Дувар Колектив” присъства на прожекцията. Срещна се и разговаря с нови хора, които също като нея ежедневно водят битка за по-достоен живот. Синът й Исус на 8 години, цяла вечер ентусиазирано заснемаше събитието. Сподели, че брат му е фотограф в Марсилия.

„Искам да стана камерджия, като брат ми!“

Исус

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА СРЕЩУ БЕДНОСТТА

Събитията около Световния ден за преодоляване на крайната бедност направи възможно и първата среща на живо на застъпниците за човешки права от новосъздадената „Национална мрежа срещу бедността“. Млада и към момента неформална група от организации и индивиди, борещи се срещу бедността от различни гледни точки. Един от участниците вдъхновено сподели:

„Ценното е, че чрез това обединение, можем да покажем комплексността на проблемите. Дори и да имаш най-добрия учител в училище, докато семействата на децата, които обучава продължават да живеят в ужасяващо бедни условия, учител сам не може да промени нищо, проблемът е комплексен, а решенията – още по-комплексни.“

Гергана

ЗАКРИВАНЕ

В последните часове на изложбата, доброволци и приятели на АТД Четвърти свят, въодушевено обсъждаха как би могло да премине още по-добре събитието. Как да достигне до повече хора? Как трябва да се говори за бедността и да се търсят решения за преодоляването й заедно? Тези разговори продължават и до днес, бавно прерастващи в действия.

„Харесва ми естествено, защото обсъждаме неща, които изживяваме и ни засягат. Дали ще се подобри нещо глобално или лично, особено на фона на пандемията? Бих искала да съм оптимист!“

Светла

0 comments Leave a comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *